Като родители искаме децата ни да са щастливи!
Стремим се да им дадем всичко, задоволяваме всяко тяхно желание. По този начин обаче, ги лишаваме от
възможността да проявят въображение, да положат усилия за това, което желаят да
получат. Не ги оставяме да се справят самостоятелно с възникналата ситуация и ги
правим несигурни във възможностите им. Отнемаме им правото да вземат собствени
решения, да носят отговорност за тях и да се учат от грешките си.
Засипваме ги с вещи, позволяваме им всичко, не им се противопоставяме. Забравяме,
че ние сме родители и сме длъжни да създадем правила, норми на поведение, да
поставим граници които не трябва да се преминават. Детето има нужда от това, така се
чувства сигурно, защитено, всичко останало е страх, несигурност от това, какво е
бъдещето му.
Добре е да бъдем приятели с децата си, да изградим силна връзка основана на
доверието, подкрепата и правилата които сме си поставили.
Добрият пример, който им даваме е най- правилното поведение. Децата подражават на родителите си, те им
се възхищават или се страхуват от тях. От нас изцяло зависи какви деца ще отгледаме!
Трябва да казваме „не” и да обосноваваме това свое решение. Не трябва да се
поддаваме на тръшкане, молби и т.н. Колкото по-рано на децата са поставени точни и
ясни правила, толкова по-бърза ще ги възприемат и спазват!
