Вечер е. Детето трябва да напише домашното си, но се оказва, че не разбира задачата. Родителят е уморен след работа, има още неща за вършене или вече е много късно…
В този момент лесно може да се стигне до една от двете крайности – родителят да седне и на практика да свърши задачата вместо детето или да каже, че това си е негова работа и да го остави да се оправя само.
Най-добрият вариант, обаче, всъщност е детето да остане отговорно за домашното, а родителят да бъде до него, когато има нужда от помощ.
Домашната работа е отговорност на детето. То има нужда постепенно да се научи да помни какво има да свърши, да си разпределя времето, да опита само и да поеме последствията, когато не е изпълнило задачата.
Затова, нека не забравяме, че не е страшно детето понякога да отиде на училище без домашно. Може да получи забележка, да обясни защо не е готово и да разбере, че решенията му имат последствия. Това също е част от ученето – не само написаната домашна, но и изграждането на отговорност. Разбира се, това не означава родителят да казва, че домашното си е работа на детето и да отказва всякаква помощ.
Кога помощта е важна?
Понякога детето действително не разбира задачата. Друг път има нужда някой да му покаже откъде да започне или просто да остане до него, докато се ориентира. Ако детето потърси помощ, добре е да я получи.
Не е полезно да чува, че предметът не е важен, че няма време за това или че само трябва да се оправя, когато всъщност се е обърнало към родителя с реална нужда.
Помощта обаче не означава родителят да напише домашното.
Можем да обясним условието, да дадем пример или да зададем въпрос, който ще помогне на детето само да стигне до отговора. След това отново оставяме задачата в неговите ръце.
Да, понякога, действително нямаме времето в момента. Но има разлика между това да кажем, че в момента не можем да помогнем, и да покажем, че неговата трудност не е важна. Ако не можем да помогнем веднага, можем да потърсим друг момент, да намерим подходящ начин за обяснение или да насърчим детето да потърси информация или да попита учителя на следващия ден. Важно е то да знае, че може да потърси помощ, но отговорността за задачата остава негова.
Родителят не е човекът, който трябва да следи всяка буква в тетрадката, да напомня десет пъти и да проверява всяка задача. Но не е и човекът, който напълно се отдръпва.
Детето има нужда от възможност да опитва само, да греши, понякога да забрави и да понесе естествените последствия от това.
А когато срещне истинска трудност – да знае, че до него има възрастен, към когото може да се обърне.
Така домашните постепенно се превръщат не просто в училищна задача, а в упражнение по самостоятелност, отговорност и търсене на помощ, когато е необходима.
